Има ли Бог бъдеще?

Британският автор Карън Армстронг проследява начина, по който хората са възприемали Бог от Авраам до наши дни в грандиозния си труд „Историята на Бог“, като подчертава, че няма обективна представа за Бог, а всяко поколение изгражда свой образ на божественото.

 

Въпросът за съществуването на Бог и човешките представи за него е все по-актуален. Карън Армстронг, бивша монахиня, превърнала се в един от най-влиятелните автори по сравнително религиознание, проследява начина, по който хората са възприемали Бог от Авраам до днес в амбициозното изследване „Историята на Бог“. Книгата съдържа девет карти с местностите, на които са се разпространявали основните авраамически религии през вековете, а в нея Армстронг разглежда темата за единствения Бог, за троичността на християнския Бог и за единността на Бога на исляма, задавайки логичния в XXI век въпрос: Има ли Бог бъдеще? Тя пояснява и разликата между понятията вяра и убеденост, подчертавайки, че убеждението не предполага упование, докато вярата върви ръка за ръка с него; освен това твърди, че определението за Бог – „Всевишният дух, който единствен съществува сам по себе си и е безкрайно съвършен във всяко отношение“ – е прекалено схематично, помпозно и напълно невярно.

 

 

Идеята за Бог е различна за всяко поколение и представата за него, смята Армстронг, е оцеляла до днес именно заради това; тя е доста гъвкава и благодарение на своята пластичност се е превърнала в една от най-великите човешки идеи – когато някоя концепция за Бог вече не звучи смислено за идното поколение, просто бива заменена с нова теология, адаптирана към съответната модерност. Сред тезите на „Историята на Бог“ е и тази, че всъщност няма обективна представа за Бог: всяко поколение трябва да изгради свой образ на божественото, който му върши работа. Същото важи и за атеизма – само по себе си твърдението, че някой не вярва в Бог, също е било разбирано по различни начини през годините, а атеистите са отричали някоя конкретна за времето си представа за божественото.

 

Армстронг обобщава: „Човешката представа за Бог има своя история, тъй като винаги е означавала нещо „леко по-различно“ за всяка група хора, които са я използвали в различни исторически периоди. Идеята за Бог, формирана в рамките на едно човешко поколение, може да се окаже напълно безсмислена за друго. Само по себе си твърдението „Аз вярвам в Бог“ е лишено от обективен смисъл, но подобно на всяко друго твърдение то означава нещо само в конкретен контекст, когато е заявено от определена общност. От което пък следва, че няма (и не може да има) някаква „неизменна идея“, съдържаща се в думата Бог; напротив, тя съдържа цял сноп от значения, някои от които противоречиви и дори взаимно изключващи се.“

 

Армстронг е родена през 1944 г. във Великобритания. Дълги години е консервативен католик, докато днес възприема себе си като либерален мистик. Завършва литература в Оксфорд и нашумява с редица заглавия (едно от тях е и „Кратка история на мита“, познато и на българските читатели), анализиращи предимно монотеистичните религии. През 2008 г. печели $100 000 награда от конференцията ТЕD – Армстронг използва повода да призове за създаването на Харта за състрадание, която става реалност година по-късно.

Автор: Ралица Солакова